Наблюдение и функции на отделителните органи и системи

Наблюдение и грижи при уриниране

Урината е течността, чрез която се отстраняват от кръвта през бъбреците вредните и ненужни за организма вещества.

Заболяванията на пикочоотделителната система, както и на другите органи и системи протичат с едни или други промени в състава на урината и в акта на уринирането.

Наблюдението и грижите за уринирането обхващат преди всичко характера на уринирането, качествените и количествените промени в урината.

Нормално здравият човек уринира средно 4-5 пъти в денонощието като отделя около 200-300 мл урина или общо за денонощието 1200-1500 мл, при условия че приема смесена храна и се занимава с умерена умствена и физическа работа.

Патологичните промени на урината засягат нейните физически и химически качества – цвят, прозрачност, количество, миризма и др.

При всички случаи на смущения пациентът се нуждае от подпомагане, като това се определя от причината, която го е предизвикала.

Продължителното потискане на рефлекса за уриниране, несвоевременното поднасяне на уринатор или пациентът не е свикнал с ползването на уринатор, неудобството от присъствието на други хора в стаята, невъзможност да уринира в легнало положение са все причини, които изискват полагане на грижи, за да се възстанови нормалното уриниране.

Болният трябва да бъде успокоен и да се приложат приьоми, подходящи за възстановяване на уринирането. Често като дразнител се използва шумът на течаща вода, поставяне на грейка в областта на пикочния мехур или в областта на външните полови органи, а ако състоянието позволява, болният може да се изправи или поне да заеме полуседящо положение в леглото.

Ако всички тези методи не дадат резултат, тогава се прибягва до квалифицирана медицинска помощ.

След всяко уриниране е необходимо да бъде направен хигиенен тоалет на гениталиите.

Нормално урината има светложълт цвят. Промените в цвета на урината могат да възникнат поради различни причини, някои от които не са белег на патологичен процес. Приемът на определени храни (като цвекло) може да промени временно цвета на урината в червено или розово. Някои лекарства и витамини могат да обезцветяват урината.

Нормално урината може да има лека миризма, но като цяло мирисът не е лош. В някои случаи урината може да има необичайно силна миризма, но причината да не бъде патологична. Мирисът може да се дължи на прием на определени храни или вземането на някои медикаменти.

Приемът на определени храни като чесън, лук, риба и аспержи могат да доведат до поява на миризма на сяра на урината.

При висок прием на вода урината може да бъде почти безцветна, а при нисък прием тя да стане тъмна.

Болногледачът трябва да следи за количеството на приетите течности от пациента, своевременно да съобщава за промени в цвета, миризмата и прозрачността на урината, наличие на парене и болка при извършване на физиологичния процес и не на последно място винаги да извършва хигиенен тоалет след уриниране, ако пациентът не е в състояние да го направи сам.

Наблюдение и грижи при дефекация

Ежедневното изхождане  по голяма нужда /дефекация/ е важен показател за общото състоянието на болния. Наблюденията и грижите за дефекация обхващат както самия акт на изхождане, така и наблюдението за характера на фекалните маси.

Нормално изпражненията представляват остатъци от неразградена и неусвоена храна от растителен и животински произход, остатъци от смилателни сокове, бактерии и вода, която е от значение за тяхната консистенция.

При нормална дейност на стомашно-чревния тракт и на целия организъм дефекацията се извършва веднъж до два пъти в денонощието.

Смущенията в дефекацията се изразяват в:

·        Запек – изхождането се извършва на 2-3 дни веднъж и е придружено с напъни и болки, а фекалиите са твърди и сухи. Болният обикновено усеща подуване на корема, тежест, а понякога сухота и лош дъх в устата, има главоболие, отпадналост, които са резултат от натравянето на организма. Необходимо е да се приемат лаксативни средства, за да се освободи организма от излишните вещества.

·        Диария – болният изхожда редки, кашави или воднисти изпражнения, има чести дефекации, придружени понякога с мъчително болезнени колики и напъни, понякога в обилни количества. Дефекациите са свързани със значителна загуба на течности. Организмът се обезводнява, а болният се чувства отпаднал, има обложен език, сухота в устата и неутолима жажда. В случаите на диария е необходима квалифицирана медицинска помощ.

Асистирана помощ при дефекация на пациент:

Тежко болният човек извършва всички физиологични нужди в леглото.

При дефекация се използва специален съд – подлога.

Болният се развива от едната страна и му се помага да легне по гръб с леко свити в колената крака.

Освобождава се седалището от пижамата.

Повдига се седалището на пациента като под него се поставя напречен чаршаф тип памперс.

Подсушена и затоплена подлогата се поставя върху чаршафа, така че дръжката и да остане между краката на пациента.

За да бъде предпазен от охлузване, на горната част на подлогата се поставя лигнин, памук или леко надут гумен кръг.

Болният се завива и се оставя сам.

След като се изходи пациентът, болногледачът го избърсва, изважда подлогата, като леко повдига кръста на болния със свободната си ръка.

Веднага след употребата подлогата се измива щателно, отначало с течаща вода, а след това с топла вода, четка и сапун.

Необходимо е да се направи частичен тоалет на гениталиите.