Хранене на тежко болен

Храната е основен фактор за възстановяване на състоянието на тежко болен пациент. Тя е източник на енергията, работоспособността и устойчивостта на организма спрямо вредните въздействия от различен характер.

Храната има свойства, усилващи и регулиращи функциите на организма, които са в основата на лечебното и въздействие.

При хора с нарушение в здравословното състояние е необходимо да се създаде определен хранителен режим. Той обхваща броя на храненията през денонощието, количеството храна, температурата на храната и начина, по който тя трябва да се приема. Като най-рационално се препоръчва 4- и 5- кратното хранене.

При лечебното хранене се съблюдават следните принципи:

·        Трябва да е диференцирано чрез индивидуален план.

·        Максимално да щади заболелия орган за кратък или продължителен период от време.

·        Диетичната храна да бъде близка до рационалната, разнообразна, вкусна, с естетичен вид.

·        Болният да изгради у себе си положително отношение към определената диета за правилното и приложение.

Подготовка на пациента

Половин час преди хранене пациентът трябва да бъде оставен в покой.

Действието на болкоуспокояващите средства да съвпада с времето на хранене.

Приемането на лекарствата, свързани с храненето, да става в строго определени часове.

Пациентът да се подканва и подпомага да извърши физиологичните си нужди, да измие ръцете, да заеме удобно положение в леглото.

Стаята на пациентът е необходимо предварително да се проветри, за да се отстранят всички неприятни миризми.

Температурата на въздуха да бъде оптимална.

По желание на пациента да се осигури и подходяща музика. Приятните усещания и възприятия подобряват апетита и храносмилането.

Много често тежко болният пациент е лишен от апетит и желание за хранене. Болногледачът трябва да умее да общува, да бъде убедителен, търпелив и да проявява разбиране към емоционалните му проблеми, свързани с промяната на живот и новият начин на хранене.

Възбудител на апетита са и изградените условни рефлекси, свързани с точно определените часове на хранене. Само по изключение болният не трябва да се буди за хранене по време на възстановителен сън.

Ако болният откаже храната да му се предложи друга подходяща.

По време на храненето пациентът трябва да дъвче бавно и да не бъде притесняван. 

Когато е възможно и пожелание да бъде оставен сам да се храни.

Когато пациентът се изморява бързо, но отказва помощ, болногледачът трябва да остане близо до него по време на цялото хранене.

Настаняване за хранене на болен, който може да седи в леглото

Болният се повдига да седне.

Под коленните ямки се слага подложка/ пр. възглавница/.

Тазът, гърбът и кръстът се подпират добре с възглавници, подпрени на леглото.

Върху завивката се постила подходяща кърпа, а върху нея се слага табличката със съответните блюда и необходимите прибори. Когато болният се храни от обслужващ персонал, то главата му трябва да се постави на по-високо, за да се избегне евентуално задавяне.

Единият край на салфетката се фиксира около врата на болния, а другия край – достатъчно дълъг, трябва да покрие плика на одеялото, за да не позволи трохите да падат в леглото.

Настаняване на пациент за хранене, който не може да сяда в леглото

Главата на болния се повдига с възглавница, ако е възможно.

Поставя се салфетка.

Болният се обръща леко на лявата или дясната страна.

Гърбът му се подпира с възглавница.

Таблата с храната се поставя отляво или отдясно, в зависимост от положението.

Твърдите храни предварително се нарязват.

Когато е необходимо хранителната програма може да се подсили със  хранителни добавки за общо укрепване на организма.

Даване на течности през устата

Много от заболяванията протичат със загуба на големи количества течности. Това се отразява върху цялостното състояние на организма. Набавянето на течности, необходими на организма имат решаващо значение за изхода на заболяването.

Желанието на болния да поема течности трябва винаги да се удовлетворява. Нужно е да се комбинират и сменят напитките, като в различните часове на деня се предлагат чай, слабо кафе, лимонов сок или други плодови сокове и нектари. Не бива да се пропускат и млечните напитки, които осигуряват белтъчните вещества и витамини.

Важо е да се следи за приетото и отделено количество на течностите, като манипулацията може да бъде улеснена със записването на баланса в тефтер.

При тежко болен пациент течностите се дават на малки порции през 5-10 мин. по 1-2 супени лъжици, за да не се обременява стомахът и сърдечно-съдовата система.

Вечер за предпочитане е даване на течности, действащи сънотворно /пр. прясно мляко/.

Не забравяйте, когато пациентът е консумирал мляко, задължително се изисква поддържане хигиената на устата чрез изплакване с ароматизирана вода.

Болният приема най-добре течностите със сламка в чаша, или с лъжица, когато няма сили да всмуква.

Болногледачът плъзва едната си ръка под възглавницата – индиректно под врата на болния, така че да повдигне главата му. Приближава чашата /напълнена до средата/, без да я наклонява, и дава възможност на болния да отпие няколко глътки.

Изборът на храна и течности винаги трябва да бъде съобразен със състоянието и желанията на пациента. Ако е назначена специална диета, тя трябва да бъде съблюдавана.

Обгрижването на  пациент е съвкупност от специални грижи за физическо, психическо и социално добруване. Ако бъде пренебрегнат и един елемент от  тези елементи общото състояние на пациента ще се влоши.