Основни нужди на пациента

Основни нужди на пациента, на които болногледачът трябва да отговори и фактори, които ги повлияват

Грижите за отделен пациент се полагат след предварително изготвен план на обгрижване, съобразен с индивидуалните му нужди. При необходимост планът се преразглежда и модифицира, за да бъде адекватен на текущите потребности на пациента. Важно условие за полагането на адекватна грижа е болногледачът да се вслуша в исканията на отделния болен. Само в случай на пълна несъстоятелност на пациента, обгрижващият е оправдан сам да реши какво да направи за подобряване на състоянието му.

Болногледачът трябва да наблюдава и разбира начините на изразяване на болния, да анализилра смисъла на неговите думи, на неговото мълчание, на неговия израз. Взаимността на контакта с болния не трябва да се подценява. Чрез изострена наблюдателност е необходимо да се изучават индивидуалните му особености, което ще помогне при изработването на индивидуален подход към пациента.

Важно е да подчертаем, че се оказва помощ на човека при задоволяване на основните му жизненоважни нужди тогава, когато той не е в състояние сам да извърши това.

Основни нужди на човека и грижи за задоволяването им:

Дишането или обмяната на газовете е жизнена функция. Чрез него се извършва взаимоодействие между околната среда и човешкия организъм и е основно звено в обмяната на веществата. Различаваме следните типа дишане:

1/ коремен тип дишане, характерен повече за мъжете и за младата възраст като участие в него взима диафрагмата. Разширението на гръдната стена става предимно във вертикална посока;

2/ Гръден тип дишане – гръдната кухина се разширява в предно-задна и странична посока. Среща се по-често при жени и деца;

3/ Смесен тип дишане, което представлява съчетание между коремния и гръдния тип дишане.

Типът дишане не е постоянен. Той може да се измени при заболявания, при които болният щади дишането си.

Възрастните хора правят 15-20 дихателни движения за една минута. Това представлява средната дихателна честота.

Измененията в честотата на дишането зависят от редица фактори: възраст, пол, положение на тялото, телесна температура, температура на околната среда, физическа работа, психически смущения, тренировки и др.

За да създадем оптимални условия за нормално извършване на дихателния процес при пациента, е необходимо да се избере подходящо положение в леглото, проветряване на стаята, осигуряване на подходяща температура и влажност на въздуха, отстраняване на неприятни миризми и др.

Подпомагане на болния при хранене и поемане на течности. Спазването на определена диета, създаване на подходяща обстановка и отношение при храненето, познаването на културното ниво и навиците при хранене на пациента, неговите вкусове и възможности за самостоятелно хранене имат особено значение.

Необходимо е строго регулирано приемане на храната, като всяко хранене става в определен час на деня. Ястията трябва да се поднасят с подходяща температура – за топлите ястия около 60 °, а за студените – около 10°. Храната трябва да е вкусно приготвена и красиво оформена, да се поднася в приятна и спокойна обстановка, за да се приема с апетит и удоволствие.

Подпомагане на болния при движение и заемане на подходящо положение. Познавайки добре състоянието на болния, неговите възможности за ходене и придвижване, болногледачът трябва да го подпомага и да не го оставя продължително време в едно и също положение.

Подпомагане на болния при почивка и подготовка за сън. Необходимо е да се осигурява достатъчно почивка и пълноценен сън на пациента. Премахването на дразнещи фактори, като шум, миризми, замърсен въздух и др. трябва да е част от ежедневната грижа. Сънят действа предпазно и възстановява не само уморените неврни клетки, но и подпомага всички останали органи. На болния е необходим 10-11 часа и повече часа сън в денонощието /2 часа през деня и 9 часа през нощта/. Ако пациентът има предписано сънотворно лекарство, то да се дава половин час преди лягане.

Подпомагане на болния при обличане и събличане и поддържане на нормална температура. В програмата за възстановяване на своята самостоятелност пациентът ежедневно трябва да бъде обучаван за достигане на това ниво и възможности, които е имал преди заболяването си. Важно условие е поддържането на нормална температура на тялото. Това се постига чрез съответната климатизация на околния въздух и чрез носене на подходящо за сезона облекло. Необходимо е да се следи за температурата в стаята на пациента и останалите помещения, степента на влажност, проветряване, увеличаване или намаляване дрехите на болния.

Подпомагане на болния в поддържане на личната хигиена. В зависимост от тежестта на състоянието на пациента се извършва изкъпване, частичен сутрешен и вечерен тоалет, измиване преди и след хранене, сресване на коса, бръснене и други специфични хигиенни грижи. Тези грижи имат пряко отношение към психофизическото здраве на пациента.

Необходимостта от поддържане на лична хигиена се обуславя от значението на кожата и останалите външни органи за развитието на човешкия организъм изобщо и за болния човек конкретно.

Подпомагане на болния да поддържа нормални вазиомоотношения с околните. Човекът е социално същество. Общуването с другите хора е естествена необходимост.

С проявеното отношение към пациента се създават или ограничават възможностите на болния да общува или изказва своите нужди и тревоги. Болногледачът е в най-близък и пряк контакт с него. Той трябва да знае как да разговаря с болния, какво може и какво не може да съобщи за състоянието му, да разбира кое най-много го тревожи. Отговорите винаги трябва да бъдат добре обмислени, внимателни. Необходимо е да се контролира мимиката, погледа и жестовете. Да се избягва фалшивото приповдигнато настроение, студената любезност, грубостта и нетактичността, тъй като те оскърбяват болния. С цялата си дейност, истинско сърдечно съчувствено отношение обгрижващият трябва да внушава, че оздравяването е процес, който зависи преди всичко от пациента, от приемането на храната, лекарствата, от спазването на режима, от самочувствието, вярата и оптимизма в добрия изход.

Подпомагане на болния да извършва работа, която създава чувство на полезност. Болестта вдъхва по-малко опасения, ако болният има възможност и състоянието му позволява да се занимава с нещо. Чувството на безполезност, което придружава обикновено бездействието, може психически да сломи човек.

При много заболявания трудотерапията има особено значение в цялостния процес на лечение.