Наблюдение и грижа за двигателната активност и физическото удобство на болния

Всеки човек има нужда от движение и винаги се стреми към най-удобното за момента положение. В много случаи това не може да бъде извършено по собствена воля поради заболяване.

В зависимост от състоянието си болният заема различни положения в леглото. Необходимо е да се полагат навременни и целесъобразни грижи, за да се създаде на пациента удобно положение.

Най-добрия вариант е пациентът да бъде настанен на т. нар. функционално легло, което има две или повече подвижни части. Чрез механизми тези части се повдигат и наклоняват една спрямо друга и придават на болния  съответното положение.

При липса на такова легло се използват подръчни материали:

·        Чрез помощта на няколко възглавници, които служат за опора, пациентът може да се постави в седнало, полуседнало или странично положение в леглото.

·        Ако леглото не е специално върху пружината или под матрака се поставя дъска, за да се придаде  при необходимост твърдост.

·        За придаване на наклон на леглото могат да се използват дървени трупчета, които се поставят под матрака към главата или краката.

·        За да не се смъква пациентът от леглото и да опре в естествено положение ходилата се използва импровизирана опора от дървено сандъче или малко столче с подходящи размери.

·        При пациенти с кожна свърхчувствителност се изпозва метална или дървена полудъга, която се ипровизира с подръчни материали. Тя служи за поддържане тежестта на одеялата, като същевременно пациентът се предпазва от простуда.

·        За подпомагане при сядане и повдигане се използва приспособление за хващане – широка и твърда лента /кожа или плат/  и ръкохватка /метална или пластмасова/. Лентата се прикрепва върху долната част на рамката на леглото. Дължината и се регулира така, че пациентът лесно да достига ръкохватката. Може да се използва и обикновен или изплетен от бинт шнур.

Техника за повдигане, сядане, обръщане, раздвижване и пренасяне на болен.

При раздвижването на пациент, болногледачът трябва да запазва собствените си сили и здраве чрез прилагане на целесъобразна техника, основана на принципни положения на механиката:

·        да увеличи основата на собственото си равновесие чрез раздалечаване на краката;

·        да снижава центъра на тежестта на тялото си, като леко сгъва коленете;

·        да координира движенията си;

·        да предпазва гърба от голямо усилие, като разпределя действието между ръцете и краката;

·        да поема въздух и да напряга мускулатурата на корема в момента, в който трябва да се премести или повдигне тежестта.

1.       Повдигане на болен. Много тежко болен, който заема пасивно положение в леглото, лесно се смъква надолу от възглавницата и не е в състояние да се повдигне сам. За да му се помогне се използват различни технически похвати.

 Дясната ръка се прекарва през рамото на болния, като дланта се  подпъхва в по-далечната мишница.

С другата ръка се подхваща близко стоящата мишница като пръстите хващат мишницата отзад, а палецът сочи към главата на пациента. Пациентът бива поканен да свие краката си, като опира със сила петите върху матрака.

След това се приканва да отхвърли горната част на тялото си от леглото и да изправи главата си.

За улесняване на повдигането болният може да се хване за горната рамка на леглото.

2.       Поставяне на болен в седнало положение в леглото.

Застава се от страни на леглото и отдясно на болния.

Едната ръка се подпъхва под врата на пациента, така че неговата глава да лежи в сгънатата повърхност на лакътната става /лакътя/. 

С другата ръка се обхваща близко стоящата мишница, като палеца сочи нагоре.

Пациентът се изтегля нагоре и се поставя внимателно в седнало положение.

Гърбът му се подпира с две или повече възглавници.

Използва се и друг похват за поставяне на пациент в седнало положение:

Болногледачът поставя близката до болния ръка полегато под гърба му към противоположната на него мишница и поддържа тила на пациента с дланта си.

Подпира другата ръка, сгъната в юмрук върху матрака.

Пациентът хваща рамото на асистент-помощника, сгъва коленете си, опира се върху ходилата и накланя главата напред.

Болногледачът се изправя, изтегля болния, който същевременно се изтласква нагоре и сяда.

3.       Обръщане на болен на една страна.

Краката на пациента се кръстосват така, че единият глезен да мине върху другия на страната, към която ще бъде обръщането. Болногледачът обръща болния с лице към себе си, като хваща с едната ръка отгоре по-далечното рамо, а другата ръка обхваща странично на нивото на седалището.

4. Преместване на болен в края на леглото в положение по гръб. Преместването се извършва на три етапа. Методът може да се използва, когато трябва да се смени постелното бельо на тежко болен:

·        Болногледачът поставя едната си ръка под възглавницата, респективно под тила на пациента, а втората отгоре под раменете му. С приклякване премества горната част на тялото до края на леглото и се изправя.

·        Болногледачът поставя едната си ръка под талията, а другата премята отгоре и обхваща седалището на болния, като изтегля и тази част на тялото му.

·        Болногледачът обхваща с ръце коленните ямки над глезенните стави на болния и краката се изтеглят в края на леглото.

5. Първо раздвижване на болния. Внимателно се следи и наблюдава състоянието на  болния преди, по време  и след раздвижването му. Няколко пъти преди първото ставане  от леглото под ръководството и контрола на асистент-помощникът, болният трябва да извърши сгъване и изпъване на краката, да сяда и да се обръща настрани.

      Продължителността на първото ставане  е не повече от 10 мин.

Поставя се удобен стол /фотьол, инвалидна количка, стол-количка/ близо до горната или долната част на леглото, но не и срещу него.

Краката на пациента, обхванати в колената се спускат странично на леглото, така че да излязат извън него.

Болногледачът поставя близката до болния ръка полегато под гърба му към противоположната на него мишница и поддържа тила на пациента с дланта си.

Пациентът обхваща с двете си ръце врата на болногледача.

Болногледачът подпира другата ръка, сгъната в юмрук върху матрака и се изправя като подпомага пациента да седне.

Болногледачът застава пред леглото, като заема гъвкаво положение – дясното коляно опряно на леглото, левия крак раздалечен и по-изпънат / избягва се заставането лице в лице с болния/.

От седнало положение болният поставя ръцете си върху раменете на асистент-помощника, а той подпъхва своите под мишниците му и ги сключва на гърба му.

Изтегля леко болния към себе си и го изправя, като му пречи да се подхлъзне, опирайки краката си срещу неговите.

Задържа го няколко минути прав.

Болногледачът прави малки стъпки встрани заедно с болния, за да го приближи към стола.

Болногледачът опира лявото си коляно в стола и изпъва назад другия си крак. С леки движения пациентът се поставя да седне.

За улесняване на преместването от леглото на стола може да се използва и въртящ се диск /диск за талия/, който е поставен на пода. Пациентът стъпва върху него и болногледачът го завърта към близко разположения стол.

При поставяне на болния от стола на леглото се действа по обратен ред. Болногледачът приближава стола до средата на леглото. Болният може да си помогне, като опира дланите си върху леглото.

6.       Пренасяне на болен с неголяма маса.

Болногледачът поставя болния  да седне на леглото както при първото ставане.

Обхваща с едната ръка гърба му, а другата подпъхва под седалището.

Болният  обвива с две ръце врата му, като ги сключва здраво в китките. Тогава болногледачът поема дълбоко въздух прибира коремните мускули, държи добре изправен гръбначния стълб, прибира краката си един до друг, като ги сгъва в коленете.

Изправя се, повдига болния и го пренася.